Общуването с учителките в детската градина

    Детските градини у нас изпълняват две важни задачи. Първата е социална - осигуряват помощ на родителите при отглеждането на децата и им дават възможност едновременно да работят и да се грижат за малките човечета. Втората , и далеч по-важна задача, е възпитателна. Детската градина е първата степен в образователната система у нас и се грижи най-вече за възпитанието и социализацията на децата. Усилията на детските учителки са съсредоточени върху това детето да расте като самостоятелна и уверена личност, да усвои умения за общуване и работа в екип, да овладее добре родния си език и да се научи да го използва правилно, да обогати речника си, да опознае света и природата около себе си, да придобие първи математически познания, да опознае тялото си и да расте здраво и жизнено...и всичко това чрез игра. За да може един ден тази малка сладка въртележка да се превърне в уверен, знаещ и можещ млад човек, който умее да носи отговорност за себе си и собствения си живот.

    Едва ли има нужда да си припомняме хубавата поговорка за първите седем години, за да се убедим колко е важно учители и родители да си помагат и партнират във възпитанието на децата. Детската градина е едно от първите места, където най-важните възрастни за детето - тези, с които то прекарва най-много време, е хубаво да си подадат ръка.
    1.С кого прекарва по 8 часа на ден детето ни?
    Детските учителки в повечето случаи имат бакалавърска или магистърска степен по " Предучилищна педагогика". Те са минали курсове по детска психология, обща и предучилищна педагогика, детска литература и фолклор, изкуствознание, природо-математически науки, педагогика на семейството, теория на възпитанието, театрално майсторство, музика, анатомия и физиология.
    Те ще бъдат до детето ви, когато вас ви няма. Те ще го посрещат и изпращат всеки ден, ще споделят радостта от победите му или тъгата от разочарованията. Те ще окажат много сериозно влияние върху възпитанието му. Обучението им е дало необходимите знания, но вие, детето и самата учителка ще се чувствате по-спокойни и по-добре, ако успеете да изградите пълноценни отношения помежду си.
    2.Говорете с учителките
    В повечето случаи всяка група в детската градина има по две учителки. Не ограничавайте всекидневните си виждания с тях само с "Добро утро" и "Довиждане". Използвайте всяка възможност да поговорите. Питайте ги не само как е минал денят на детето, но споделете и какво сте правили у дома. Колкото повече неща знаят учителките за детето, толкова по-адекватно ще се отнасят към него. Същото важи и за вас. Осемте часа в детската градина не бива да остават бяло петно за родителите. Обърнете внимание на рисунките, закачени на таблото, или на фигурките от пластилин, които са направили децата през деня, и не ги оставяйте без коментар - това са резултати от работата, както на детето, така и на учителките. Може да е само една дума, но тя показва, че сте забелязали и оценили усилията, които са вложени.
    Търсете учителките не само, когато не сте съгласни с нещо, но и когато има за какво да им благодарите.
    3.Пазете авторитета им
    Със сигурност не винаги ще сте съгласни с решенията и действията на учителките. Но не си позволявайте коментари с детето или пред него. Ако то види, че вие не уважавате "госпожите" му, как след това то да ги уважава! Подкопаването на авторитета на учителките пред детето се отразява най-вече върху самото него и пребиваването му в детската градина. Така го вкарвате в противоречива ситуация: "Мама и тате не харесват госпожата, а ме оставят при нея по цял ден." Това обърква детето, кара го да се чувства неспокойно и напрегнато, без да знае на кой възрастен може да се довери, когато мама и тате ги няма.
    Ако не сте съгласни с нещо или сте притеснени, най-добре е да говорите с учителките и заедно да стигнете до решение, без да намесвате детето.
    4.Ходете на родителски срещи и участвайте в живота на групата
    Не пропускайте родителските срещи и не се притеснявайте да питате или да изказвате мнението си на тях. Срещите се правят именно, за да си поговорите с учителките и с другите родители и да вземете общи решения. Колкото по-открити и ясни са взаимоотношенията между вас, толкова по-спокойни ще са децата. Включвайте се, колкото ви е възможно, в живота на групата и мероприятията на детската градина - идете заедно на театър, на екскурзия, участвайте в организирането на коледното тържество.
    5.Помагайте в работата на учителките
    Поинтересувайте се от какво имат нужда учителките за работата в групата. Понякога това са дребни неща, които лесно можем да осигурим - празни картонени кутии, изписани от едната страна листи, цветни хартии, стари списания, книги, дискове с подходящи песнички, играчки, с които детето вече не играе.
 
    Доверието между възрастните, които се грижат за детето, е здрава основа за неговото възпитание. То се гради крачка по крачка. Не се колебайте да ги направите. На добър път в детската градина, родители!
 
Източник: списание "Бърборино"

 

 

 


За Вас родители

 

Ако можех да отгледам детето си отново,

щях най-напред да се погрижа да има самочувствие, а след това дом.


Щях повече да рисувам с пръсти и по-малко да соча с пръст.
Щях да отделям по-малко внимание на грешките и повече на близостта.
Щях да гледам по-малко часа и час по час да си отварям очите.
Щях да искам по-малко да знам и повече да обичам.

Щях да ходя повече на екскурзии и повече да пускам хвърчила.
Щях да престана да си играя на сериозна и сериозно да играя.
Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите.
Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля.
Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.
Щях по-рядко да съм твърда и да утвърждавам по-често.
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.
И да се грижа повече за силата на любовта.


Даян Луманс

 

 


Татко забравя
У. Ливингстън Ларнд


    
Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.
    Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
    На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
    Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
    Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
    Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти
ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
    Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
    Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
    Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
    Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.

 


Децата научават това, което са изпитали!

Как живеят твоите деца?

 

~ . ~ . ~

Ако децата получават несправедливи упреци,
те се научават да презират...

Ако децата са заобиколени с враждебност,
те се научават да се бият...

Ако децата растат в страх,
те се научават да се тревожат...

Ако към децата изпитваш съжаление,
те се научават да се самосъжаляват...

Ако към децата се отнасяш с присмех,
те се научават да се срамуват...

Ако децата се измъчват от ревност,
те научават какво е завист...

Ако децата живеят с чувство за срам,
те се научават да се чувстват виновни...

~ . ~ . ~ но...

Ако проявяваш към децата толерантност,
те се научават да бъдат търпеливи...

Ако вдъхваш на децата кураж,
те се научават да бъдат уверени...

Ако децата получават похвала,
те научават какво е благодарност...

Ако децата срещат одобрение,
те се научават да харесват себе си...

Ако се отнасяш с децата с благосклонност,
те се научават да търсят любовта в света...

Ако децата получават признание,
те се научават да следват целите си...

Ако обграждаш децата с разбиране,
те се научават да бъдат щедри...

Ако децата живеят сред честност и почтеност,
те научават какво е истина и справедливост...

Ако децата живеят в сигурност,
те се научават да вярват в себе си и в хората...

Ако децата опознаят приятелството,
те научават, че светът е хубаво място за живеене...

Ако децата живеят в спокойствие,
те постигат хармонията на Духа...

А как живеят твоите деца?!


~ . ~ . ~

Автор - Дороти Л. Нолт

 

 


ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ

от Януш Корчак


• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.

• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.

• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.

• Не го унижавай!

• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.

• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.

• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.

• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.

• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб


За връзка

ДГ "РАЛИЦА"

гр.Пловдив, ул."Захаридово"№71

032/691-335 - Директор
032/691-336 - Канцелария